MOTO CLUB

 Брой 51, август 2014

Прочети онлайн

Rock & Rocker

Мотокафе Route 80 – Класическа комбинация

Мотокафе Route 80 – Класическа комбинация

Рок, мотори и още нещо...

07.11.2012

Събуждам се, но не ми се става. Главата е изтръпнала от вечерната пиячка и целият свят ми е крив. Звъни обаче един приятел и казва: „Ще те водя в едно моторджийско и рокаджийско заведение, където... лекуват.” Качваме се на мотора и тръгваме. Извън София, по пътя за Сливница, Драгоман и Калотина... Спасението е вдясно на пътя, ще го познаете по спрените пред него мотори. Нарича се Route 80.


Посреща ни Васко и бързо поднася спасителната топла шкембе чорбичка с необходимите екстри. Погледът вече е избистрен и светът е друг, по-хубав. След чудесното кафе виждам, че „сме минали” по булевард „Rock’n Roll”, „пресекли сме” магистрала „Halford”, а от там по улица „Hell’s Bells”... Не, не мислете, че нещо ни е мръднала центровката. Тези, които са посетили въпросното кафе много добре знаят за какво става дума. Това са имената на улиците в къмпинга до заведението. Стаите също си имат имена – на покойните Ronnie James Dio, Bon Scott, Freddie Mercury, Elvis Presley. А пък караваните са кръстени на групи като например Deep Purple.

Като погледне човек интериора, та чак му става драго. Музикалната част е от плакати, плочи, касети, дискове на рок и метъл банди от цял свят, архаични радиоапарати и грамофони, ролкови магнетофони, касетофони... Има и музикални инструменти. Моторжийската част е от мотоциклети, отделни части като пиньони, вериги, гуми, каски и емблеми...

Route 80 си има своя колорит, защото е създадено от момчета, които карат мотори и слушат рок. Ама страшно много обичат и двете. Когато създават заведението, преди близо две години (рожденият ден е на 15 декември), идеята на Боби и Васко е в него да звучи само рок музика, дори никой да не влезе. „Чалга” в Route 80 е мръсна дума. Става обаче така, че посетители и яки фенове има денонощно, не само от София, а от цяла България, че даже и от чужбина. Някой тръгне на някъде с мотора, спира, пие кафе или похапне и продължава. Друг се връща от дълъг път, но ще се отбие, макар и за малко, преди да стигне до дома. Идват хора от различни възрасти – от малки деца и ученици, та до мотористи с побелели коси или както казва Васко: „От 20 до 80 години”. Наминават цели семейства с кемпери и каравани. Спират, пренощуват и продължават пътя си по широкия свят. Най-чести посетители от чужбина са мотобратята от съседна Сърбия, а тези от Ниш идват дори тук да си пият кафето. 

Всяка събота заведението задължително е претъпкано, защото има музика на живо. Свирят групи и изпълнители, които го правят от сърце. Тогава в Route 80 се събират по 200-300 души. Консумацията не е задължителна. Важното е да се слуша хубава рок музика и да има купон. А той наистина става много як.

Редовно се правят турнири по белот и дартс. Има и джаги, билярд, та който иска, може да поиграе на вързано за по бира. Ако пък на някоя компания и се прище да се раздвижи, има игрища и могат да поритат футбол на малки вратички или пък да играят хандбал.

Васко твърди, че от три години не е гледал телевизия, но рок-парчета слуша непрестанно. Дори не ходи до столицата, ако не му се налага. Боби е по-чест посетител на големия град. Е, яхват понякога моторите, за да отидат до морето например или просто да покарат. Но те и тайфата не пропускат рок или метъл концерт.

Иначе в моторок заведението Route 80 има достатъчно работа, защото е отворено нон-стоп и целогодишно, а приятелите и познатите идват на крака. Само ние докато бяхме там се извървиха поне десетина моторджии, все познати и все свои хора.

И ние си тръгваме, но със сигурност вече ще ходим по-често заради вкусната храна, заради музиката и най-вече заради добрите приятели. 

Автор: Ст. Илиев
Снимки: П. Петров

 

Брой коментари: 0

Напиши коментар


Име:
E-mail:

Коя от системите в мотоциклета, смятате за необходимост?

Developed by: DevriX